Как се отразява върху здравето рисковото шофиране. Интересния експеримент бе проведен

Как се отразява върху здравето рисковото шофиране. Интересния експеримент бе извършен от журналиста от bTV Eмил Митев. Той дружно с специалиста от организация " Безопасност на придвижването по пътищата “ Мария Ангелова тестват няколко компонента - какво е времетраенето по Автомагистрала " Тракия " от София до Пловдив, в случай че се кара на отиване със 140 км в час и на връщане към столицата със 110 км/ч. Също по този начин и какъв е разходът на гориво за пътя сред двата най-големи града в България. Двамата тестват и може би и най-важния компонент- по какъв начин се отразява физически и душевен рисковото рисковото шофиране:

За да разберем дали с високата скорост идва и високото кръвно - слагаме холтер. Уредът мери кръвно налягане и пулс на равни шпации.

Караме с оптимално позволената скорост - 140 км в час. С излизането на автомагистралата обстановките пред нас стартират. Първата - каране в лява лента.

Той си кара от 5 минута в лява лента. Това вярно ли е?

" Не е вярно. Той имаше хиляди пъти опцията да отбие в извънредно дясна, тъй че да обезпечи опция на друго по-мощни и бързи от него да изпреварят. Той просто е решил, че това е по-бързата лента и изобщо не се преценява с останалите участници в придвижването “, сподели Мария Ангелова.

Трябва ли да му светкаме и да го натискаме?

" Не. Не бих споделила. Това е експанзията. Единия от разновидностите. По-скоро да го изчакаме. По автомагистралите това е най-честото държание - заема се лява лента и се кара от София до Пловдив. Не би трябвало да е по този начин. Тази лента се употребява най-много за изпреварване и тя би трябвало да бъде свободна “, сподели специалистът.

Минути по-късно - втора напрегната обстановка. Луксозен автомобил е на дълги-къси зад нас.

" Този, който ни присветна извърши най-малко две нарушавания. Казвам най-малко две, тъй като може да има и още, които не ни вършат усещане. Първото беше - страшна превишена скорост. Ние се движим със 140, а аз го виждам към този момент най-малко на километър-километър и нещо пред нас. С каква скорост би трябвало да се движи той. Първото е превишена скорост. Второ - той с държанието си основава заплаха за различен участник в придвижването. Той не знае какъв брой е умел и по какъв начин ще реагира на такова присветкване. И третото нарушаване, което ми идва, че той не съблюдава отдалеченост “, уточни Ангелова.

Трябва ли ние да го спираме - виждаме го, че е с превишена скорост и да казваме  " Ние се движим с максималната скорост. Той ще кара зад нас “?

" В никакъв случай. Трябва да му създадем място. Ние би трябвало да отидем там, където законът е споделил да продължим шофирането “, сподели Ангелова.

И поредна обстановка - трансформиралото се в " класика за родните пътища “ - засичане.

" Предприемайки изпреварване по този начин би трябвало да го предприемем, че да се съобразим с водачите пред, зад и настрана от нас. Ако ние не им пречим по някакъв метод тогава подхващаме нашето изпреварване “, уточни тя.

В нарушение ли сме, ако им попречим?

" Да, да несъмнено. Това е погрешно осъществена маневра при изпреварване “, безапелационна бе Ангелова.

Скоро стигаме крайната цел. Точно час по-късно сме към този момент в Пловдив и стопираме таймера на час и една минута. Изхарчили сме 7,5 литра нафта. Отново зареждаме. След къса отмора за кафе, успокояваме пулса и поемаме още веднъж към София.

Този път поддържаме скорост 100-110 км в час. Рискови обстановки няма. Достигаме столицата след час и 7 минути. Иначе казано със 6 минути по-бавно. Разход на гориво - 7,2 литра.

" Безспорно вторият път беше доста по-спокойно “, безапелационна бе Ангелова.

Експериментът ни завършва още веднъж в столичната болница " Св. Анна “. Кардиологът проф. Арман Постаджян преглежда данните от холтера.

" Добрата вест е, че кръвното ви е в границите на естественото т.е. към 126 на 84. Жив сте. Нищо ви няма. Пулсът ви е подобен, какъвто се чака да бъде в тази горещина - почти 80 удара в минута “, сподели проф. Арман Постаджян.

" При бързото каране има по изразена реакция на повишаване на кръвното налягане, която по отношение на покоя е към 15 мм живак. Спрямо по-бавното каране е към 10 мм живак, което по никакъв начин не е малко, в случай че това е в нескончаем интервал от време. И това е в случай, че на открито е 40 градуса. Обикновено би трябвал ода реагираме с по-ниско кръвно налягане, тъй като съдовете се отпуска и кръвното пада. Но ето тласък, който би покачил едно артериално налягане. По време на бързото каране очевидно напрежението е било по-голямо, по отношение на, одобряваме за пример, времето за отмора “, безапелационен бе професорът.

Изводът - високата скорост носи със себе си и повече напрежение. А всеки преценя дали преднината от 6 минути си заслужава рисковете.